„КОНЬ”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОНЯТ
„Кон мой пъргав, цвилиш диво,
шия свел си без копнеж,
ти защо не тръскаш грива
и юздите не гризеш?
Аз ли грижи ти не давам
и с овес не те гощавам?
Сбруя ярка имаш, на!
С поводи от свила нови,
имаш сребърни подкови,
позлатени стремена!”
Отговаря конят мрачен:
„Аз унил съм, че боли,
щото чувам тропот страшен,
тръбен вой, звънтят стрели;
цвиля диво, че в полята
утре няма вече аз
да препускам с красотата,
да се перча с волна страст;
враг суров треви ще трови,
сбруята ми ще гризе,
сребърните ми подкови
ще откъсне от нозе;
затова тъга вопия –
наметало върху мен
с твойта кожа ще покрие
моя хълбок изпотен.”
Ударения
КОНЯТ
„Ко́н мой пъ́ргав, цви́лиш ди́во,
ши́я све́л си без копне́ж,
ти́ зашто́ не тръ́скаш гри́ва
и юзди́те не гризе́ш?
А́з ли гри́жи ти не да́вам
и с ове́с не те́ гошта́вам?
Сбру́я я́рка и́маш, на́!
С по́води от сви́ла но́ви,
и́маш сре́бърни подко́ви,
позлате́ни стремена́!”
Отгова́ря ко́нят мра́чен:
„А́з уни́л съм, че боли́,
што́то чу́вам тро́пот стра́шен,
тръ́бен во́й, звънтя́т стрели́;
цви́ля ди́во, че в поля́та
у́тре ня́ма ве́че а́з
да препу́скам с красота́та,
да се пе́рча с во́лна стра́ст;
вра́г суро́в треви́ ште тро́ви,
сбру́ята ми ште гризе́,
сре́бърните ми подко́ви
ште откъ́сне от нозе́;
затова́ тъга́ вопи́я –
намета́ло върху ме́н
с тво́йта ко́жа ште покри́е
мо́я хъ́лбок изпоте́н.”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Сергеевич Пушкин
КОНЬ
„Что ты ржешь, мой конь ретивый,
Что ты шею опустил,
Не потряхиваешь гривой,
Не грызешь своих удил?
Али я тебя не холю?
Али ешь овса не вволю?
Али сбруя не красна?
Аль поводья не шелковы,
Не серебряны подковы,
Не злачены стремена?“
Отвечает конь печальный:
„Оттого я присмирел,
Что я слышу топот дальный,
Трубный звук и пенье стрел;
Оттого я ржу, что в поле
Уж не долго мне гулять,
Проживать в красе и в холе,
Светлой сбруей щеголять;
Что уж скоро враг суровый
Сбрую всю мою возьмет
И серебряны подковы
С легких ног моих сдерет;
Оттого мой дух и ноет,
Что наместо чапрака
Кожей он твоей покроет
Мне вспотевшие бока“.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършил е Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с френския сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург. Погребан е в Святогорския манастир, днес Псковска област.